Държавна Опера - Пловдив

[Petracho]

сп. "Музикални хоризонти" бр. 8 2008 г.
Статията е публикувана с любезното разрешение на автора.

Европейци сме, ама не дотам
доц. д-р Юлиан Куюмджиев

Шумно рекламираният концерт на филхармонията на Миланската скала в Пловдив трябваше да се състои в Античния театър, но времето, както много пъти, и сега изигра лоша шега. Тогава лъсна голата истина за втория град в страната и бивш домакин на Европейския месец на културата че няма подходяща зала за подобни престижни изяви. Решението да чуем оркестъра в една от панаирните палати - плод на отзивчивостта на панаирния шеф г-н Георги Гергов, в чиито добри намерения не се съмнявам, бе, разбира се, спасително. Защото с приходите от концерта ще бъдат подпомогнати талантливи деца от НУМСИ „Добрин Петков" в Пловдив. Но от професионална гледна точка това решение бе доста компромисно. Разлиствайки луксозната програма, сравнявах снимките на прочути зали в цял свят с боядисаните плоскости и обилието от стърчащи в различни посоки тръби в помещението, което въпреки червената пътека в средата все пак имаше повече вид на хале. И си мислех какви ли впечатления ще отнесат италианските гости. Не че не са свирили и в по-непретенциозна обстановка, но в случая става дума за официален концерт под егидата на кметовете на Милано и Пловдив. При това музикантите чуха съвсем ясно от устата на пловдивския кмет Славчо Атанасов гръмката хвалба, че сега станало ясно коя е културната столица на България. За съжаление станаха ясни други неща.

Например липсата на достатъчно адекватна организация. Като се започне от споменатата вече лъскава програма за концерта, в която имаше какво ли не - снимки и на кметове, и на банкери, и реклами, но не и произведенията, които ще се изпълнят (увертюрите към „Силата на съдбата" и „Сицилианска вечерня" от Верди, интермецо из „Манон Леско" от Пучини и Петата симфония от Чайковски). Да не говорим за множеството неточности и грешки при превода от английски на български в програмата като например „залата „Колон" вместо театър „Колон", „Геванднаус" вместо Гевандхауз, „Волфганг Савалич" вместо Волфганг Савалиш, „Липсия" вместо Лайпциг, нелепи изрази като „Тосканини комбинира работите на водещите европейски композитори...". Или за монтирания над сцената голям видеоекран, който в повечето случаи показваше с удивителна неточност връзката между звук и образ.

Вярно е, че водещата обяви в началото произведенията, но по-голямата част от публиката, която вероятно бе попаднала за първи път на симфоничен концерт и се чувстваше като на екзотична среща на ВИП-общество, едва ли ги запомни (нали се сещате, че пропуските не отидоха сред хората, които имат отношение към тази музика). Защото след словото на пловдивския кмет чухме дълга рекламна реч на представител на UniCredit Group - банката, спонсорирала гостуването. Която също организаторите трябваше да предвидят и да уговорят, за да не се получи очевидният гаф. Когато станалата вече досадна лекция на банкера приключи, на сцената се появи диригентът Дмитрий Китаенко, за да установи, че е излязъл... твърде рано. Защото към микрофона се приближи друг служител на UniCredit Group с явното намерение да ни дообразова по темата за връзката между музиката и банкирането. Официалните лица не разбраха красноречивите жестове на големия музикант и тогава Китаенко се обърна към оркестъра, вдигна палка и звуците от „Силата на съдбата" заглушиха микрофоните и изумените оратори.

Съдбата бе подготвила обаче и друга изненада за оркестъра и диригента. Тъй като много от присъстващите очевидно не знаеха какво е симфония и има ли тя почва у нас, че тя се състои обикновено от няколко части, които представляват едно цяло, още след сонатното алегро от Петата на Чайковски се понесоха бурни овации. На видеоекрана се видя явното изумление върху лицето на Китаенко, който с жест се опита да обясни, че симфонията продължава. Но не би! По-голямата част от публиката в „културната столица на България" не се отказа от разбирането си, че когато музиката спре, започват аплодисментите. Дори в рамките на втората част с ръкопляскания бе запълнена паузата след една от кулминациите! Така че изумлението на Китаенко премина в примирение. Все пак когато имаше аплодисменти, не се чуваше непрекъснатият равен шум, подобен на жужене (от климатици ли, от що ли?), който като остинатен придружаващ глас съпровождаше музиката през цялата вечер.

Всичко това очевидно дойде в повече на Дмитрий Китаенко и след втория поклон той даде недвусмислен знак на оркестъра за напускане на залата. Освен че публиката остана без бис, последва и нов гаф - водещата обявяваше цветята от името на президента, премиера и прочие официални лица на фона на празната сцена, на която останаха не повече от 10-15 оркестранти.

Питам се това ли заслужаваше гастролът на световноизвестната филхармония и на един от най-прочутите съвременни диригенти? Гастрол, който беше вместен в изключително натоварената програма на музикантите (престоят им в Пловдив бе съвсем кратък) и въпреки всичко в музицирането им не се почувства никаква рутина, нито умора. Напротив - насладихме се на перфектни интерпретации, доколкото, разбира се, несъвършената акустика го позволяваше. Само че организационното ниво на това „културно мероприятие" съвсем не бе случайно. То се корени в продължаващото години пренебрежение от страна на общинската власт към оперната и симфоничната музика в Пловдив. Бившият кмет и неговият зам. по културата без стеснение демонстрираха липсата на всякакво отношение не само към този тип музика, но и към проблемите й. Осезаем е отливът на публиката от спектакли и концерти. Овехтялата градска концертна зала, лишаването за неопределено време на операта от сграда и сцена и фактът, че Пловдив няма голям музикален фестивал от ранга на Мартенски музикални дни, Варненско лято или Софийски музикални седмици явно не тревожат ръководството на града. Нищо, че през последните години в Пловдив работи един от най-големите съвременни български музиканти - Георги Димитров. Какво тук значи някаква си личност?

Надявах се, че новата кметска управа ще отправи поглед към тези проблеми и ще задейства инициативи за решаването им. Вместо това обаче сме свидетели на прекрояване на мнозинства, на битки за постове и прочие - все действия, които едва ли са благоприятна атмосфера за истинска работа. Обаче хората вече се умориха и не се интересуват толкова от това кой води бащина дружина. Те очакват реални действия. Иначе ще си останем с изхвърляния за „културната столица на България", която за разлика от други градове от подобен мащаб в държавите от Европейския съюз (а и извън него!) няма нито представителна концертна зала, нито оперна сграда, а вече май и образована публика. И ще си припомним знаменитата фраза на Алеко - „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!"

Съвместна публикация на "Музикални хоризонти" и в. "Гласове".
_________________


Духовната храна не е ядене.
Яденето е най-добрата храна.

[Sao]

_________________
Open source php board