Petracho

Регистриран на: 06 Дек 2004 Мнения: 235
|
Пуснато на: 04 Февруари 2009 18:15 Заглавие: Из европейската оркестрова практика |
|
|
Отдавна се каня да споделя някои неща, които научих по време на турнето ни в Белгия, гостувайки на роднини в Брюксел, но събития, които случиха междувременно, и за които си запазвам правото да (не) пиша и (не) коментирам по-нататък във времето, ме отклониха от тези ми намерения.
За тях ме подсети заповедта на г-н Димитров за щрихите, окачена на информационното табло в ОФД-то, и която приветствам.
За какво става въпрос:
Ще започна с любимата си тема за нотния материал.
И братовчедка ми и съпругът и са оркестранти (цигулари).
У тях видях много хубави оркестрови щимове размер B4 (предполагам - със сигурност не бяха нито А4, нито А3) - чисти, нови (чисто нови), подвързани със спирала. Имаше един неподвързан и размер А4, според моите разбирания прекрасен печатен щим на "Петрушка", за който братовчедка ми каза, че е недобър материал (заради размера). Оказва се, че нотния материал им го изпращат по пощата предварително без значение дали си го свирил или не, като това са преснимани (ксерокопирани) щимове. Така запазвали оригиналните от изгубване. Не всички оркестри ги пращали по пощата, но навсякъде предварително ти подготвяли комплект преснимани и подвързани щимове за самоподготовка - само отиваш да си го вземеш. И това е седмици и месеци преди да започнат репетициите.
Нещо във връзка с гореспоменатата заповед за щрихите.
В операта "La Monnaie", където работи съпругът на братовчедка ми, концертмайсторът е готов с щрихите около 3 месеца преди започването на репетиционния процес на дадена постановка. Оставя си щима в канцеларията, от където другите водачи на щрайха го взимат и оправят своите щрихи съобразно неговите, след което и те връщат щимовете си в канцеларията. Оттам нататък имало двама души на щат, които нанасяли промените по всички останали щимове.
В "La Monnaie" на всеки две години нов фрак, панталон, две ризи, обувки.
Нещатните оркестранти (т.нар. попълнения) могат да представят фактура (до някаква определена сума) за закупено концертно облекло. И отделно за консумативи. Консумативите има са както е регламентирано при нас - комплект струни, косми за лък и един колофон за една година. Оттам нататък си купуваш сам.
И нещо, което не ми хареса: там нямаш право да пишеш пръсти по нотите, за да не се обърква "другарчето"...
Но предполагам, че дългото време, което ти се дава за самоподготовка, както и добрите нотни материали много спомагат за това. |
|